Рене Декарт (1596-1650)
Рене Декарт - снимка Уикипедия
Декарт е роден на 31 март 1596 година в Ла Е-ен-Турен, централна Франция. Кръстен е на 3 април е църквата Сен Жорж. Произхожда от едно от най-благородните, най-старите и най-известните семейства в Турен, което притежава земи в Шатерло. Дядото на Декарт е бил лекар. Баща му, Йоахим Декарт – юрист и съветник в парламента на Рен, а майка му Жана Брошар е дъщеря на кмета на Нант. Тя умира при раждането на втория си син, който оцелява само три дни. През 1600 година баща му се жени повторно (за Ан Морен), а грижите за малкия Рене се поемат от баба му по майчина линия. От втория брак на баща му се раждат две деца – Йоахим и Ан.
Като дете Рене е с крехко здраве и е невероятно любопитен. Поради постоянно задаваните от него въпроси баща му го нарича “малкият философ”. Но той е блед и често има обезпокояваща кашлица. Лекарите се съмнявали, че ще живее дълго.
През 1606 година Рене Декарт постъпва в йезуитския колеж в Ла Флеш. Колежът бил основан от Хенри IV и се ползвал с добра репутация. В учат представители от всички части на Франция. Обучението е платено и включва изучаването на граматика, хуманни науки и философия. Тук Рене се запознава с Марин Месен, който тогава е студент, а по-късно става свещеник и играе важна роля в неговия живот. Вместо да бъде от полза обаче, религиозното образование само засилва недоверието и скептицизма на младежа.
Дълбоко разочарован от обучението, което не насърчава критичното мислене, през септември 1615 година Декарт напуска колежа и се записва да учи право в Университета в Поатие. Десет години по-късно завършва право и получава бакалавърска степен. След дипломирането си се премества в Париж. Баща му искал той да продължи неговата кариера в съда като адвокат, но за целта било необходимо да е навършил 27-годишна възраст. Вместо това младежът се включва в курс за млади благородници по езда, фектовка и танци.
През 1618 година се записва доброволец в полка в Бреда, Холандия, под командването на принц Орански. Изучава математика и военно строителство в армията на принц Морис Насауски. Там се запознава с Исак Бейкман. Една година по-късно отива в Германия, а след това предприема пътувания по цяла Европа. Прекарва дълго време в Париж, но отново се връща в Холандия, където остава до 1649 година. През този почти двадесетгодишен период пише основната част от своите произведения. Той се противопоставя на емпиричната школа и успява да направи революция в математиката и във философията.
През нощта на 10 срещу 11 ноември 1619 година Декарт има три видения, които го потрисат и по-късно той им отдава голямо значение. Тълкува посланието като предупреждение, че през своя живот ще бъде преследван заради науката. На 27 август присъства на коронацията на император Фердинанд II във Франкфурт. По време на дългите му пътувания в Германия се предполага че е участвал в Братството на розенкройцерите, но и до днес въпросът остава спорен.
След като напуска армията през 1622 година се връща във Франция и се установява в Париж. Там прекарва няколко години, като междувременно пътува до Хага. Продава всичките си имоти и инвестира в облигации, с което си осигурява добри приходи за цял живот.
През 1623 година Рене Декарт прави обет за поклонение на Дева Мария от Лорето и се отказва от участието си във военния живот. 1620-1622 година пътува до Германия и Холандия, след което отново се връща във Франция. Остава там от лятото на 1625 до есента на 1627 година и се посвещава на научни изследвания и на математическите си изобретения. Свързва се с известни математици, сред които е Жан Батист Морен. За Декарт математиката е мощен и гъвкав метод за изследване на природата, както и модел за другите науки. Йезуитите обаче го обявяват за еретик и през март 1629 година заминава за Холандия, където живее повече от двадесет години.
На 26 април 1629 година Декарт се записва в курсове по философия, но не спира да се занимава с математика и с астрономия. Работи по проблемите на оптиката и на оптичното астрономическо наблюдение. Докато преподава в университета в Утрехт, той има връзка с Елена Жан ван дер Стром. През 1635 година в Девентер се ражда дъщеря им Франсин, която обаче умира на 5-годишна възраст от скарлатина. За Декарт това е най-тъжното събитие в целия му живот.
След като през 1643 година в Университета в Утрехт осъждат неговата философия, Рене Декарт започва дълга кореспонденция с Елизабет от Бохемия и на следващата година пътува до Франция. През 1649 година е поканен от кралица Кристина в Швеция, за да бъде неин учител. Премества се в Стокхолм. Но поради суровата зима и изискванията на кралицата да работи по проучванията в ранните сутрешни часове, много ниските температури, както и липсата на сън, отслабналата имунната защита на организма му, той се е разболява. Умира на 11 февруари 1650 година в Стокхолм, Швеция. Официално обявената причина за смъртта на Декарт е пневмония.
Съществува обаче друга хипотеза за мистериозната смърт на Декарт, а именно отравянето му с арсен. Смята се, че смъртоносната доза е била дадена от един католически свещеник и мисионер, наречен Виог, който бил свързан с френското посолство в Стокхолм. Първият, който прави тази хипотеза е Айки Пийз, а след него и германският философ Теодор Еберт. Според тях Декарт не е умрял от естествена смърт.
Еберт е открил бележка от лекаря на Декарт, на която било описано състоянието преди смъртта му – постоянни хълцания, кашлица, неравномерно дишане, повръщане и други симптоми, които нямат нищо общо с пневмонията и потвърждават, че е бил отровен. Твърде вероятно смъртта му е резултат от страха на римокатолическите представители, предизвикан от радикалните му идеи и силното му влияние върху кралицата на Швеция. Той можел да осуети усилията им да я привлекат към католицизма.
Църквата винаги е била и остава враждебна към Декарт. Малко след неговата смърт тя обявява за еретични основните му произведения, а специален указ на Луи XIV забранява преподаването на неговата философия във всички учебни заведения във Франция. През 1663 година Папата забранява трудовете на Декарт.
След смъртта на Декарт той е погребан в едно малко католическо гробище в Стокхолм. Останките му остават там до 1666 година. След това те са пренесени в Париж, а по време на Френската революция – в Пантеона.
Със своята дуалистична философия Декарт се явява един от основателите на модерната философия. Той създава материалистичната физика и идеалистическата психология. Формулира закона за запазване на инерцията. Остава в историята като един от създателите на класическата механика. Природата за него е огромна механична сила, движена от първодвигателя – Бог. Сред последователи на неговото учение са Спиноза, Арно, Лок, Лайбниц, Кант и други.
